Хумус
Първият път, когато опитах истински ливански хумус, беше като откровение - кремообразен, копринен, леко лимонов и с аромат на сусам.
Рецептата ми я даде една ливанка, която твърдеше, че „ако хумусът не е гладък като коприна - не е хумус“.
Само че ливанците го правят за цяло село, така че аз реших да намаля количествата - колкото за нас у дома, за една порция щастие с питка или като гарнитура.
🥣 Домашен хумус по ливанска рецепта
🇱🇧 Категория: Близкоизточна кухня
⏱ Общо време: 10 минути
🔥 Време за приготвяне: 10 минути
🍽 Порции: 2-3
💪 Ниво на трудност: Лесно
🧂 Необходими продукти
- 1 чаша сварен нахут (около 200-230 г)
- ½ чаша тахан (около 100 г)
- 1 скилидка чесън
- 50 мл студена вода
- сокът от 1 лимон (на части)
- сол на вкус
- 2-3 с.л. зехтин (за финал и кремообразност)
👨🍳 Начин на приготвяне
- Базата:
В кухненски робот сложи нахута, чесъна и малко вода със щипка сол.
Блендирай, докато нахута се разбие на дребни парченца. - Добави киселината:
Изсипи половината лимонов сок и продължи да пасираш.
Ако сместа стане прекалено гъста, добави още малко вода - целта е консистенцията да е пухкава. - Време за тахан:
Добави сусамовия тахан и продължи да блендираш, докато стане гладка и кадифена смес.
При нужда регулирай с още лимон или вода. - Финалът:
Опитай, добави сол и остатъка от лимоновия сок (на вкус).
Накрая добави 2-3 с.л. зехтин и пасирай отново.
Зехтинът придава текстура и луксозен вкус - той е тайната на перфектния хумус. - Сервиране:
Поднеси в купа, направи малък кладенец в средата, сипи струйка зехтин и поръси с пушен пипер или смлян кимион.
💡 Съвет от кухнята
Ако искаш по-гладък хумус, обели ципите на нахута преди блендиране - да, отнема време, но резултатът е като от ресторант в Бейрут.
Хумусът става още по-вкусен, ако престои в хладилник няколко часа - ароматите се свързват и вкусът се закръгля.
📜 Историческа бележка
Хумусът е едно от най-древните ястия на Близкия изток - приготвя се от векове в Ливан, Сирия и Израел.
Неговото име идва от арабската дума за нахут - ḥummuṣ, и се смята за символ на споделянето - защото истинският хумус винаги се яде заедно, с питка и добра компания.