От Мексико до Средиземноморието - рецепти, които носят духа на пътешествия.
Има едно особено удоволствие в това да правиш дъмплинги у дома. Не защото са трудни - напротив. А защото изискват малко търпение и онова спокойно настроение, което идва, когато кухнята ухае на джинджифил, чесън и сусамово масло. За мен дъмплингите винаги са били нещо като кулинарна медитация. Пълнежът се приготвя
Има ястия, които изглеждат като нещо малко и скромно… докато не опиташ първата хапка. Кибето е точно такова. Отвън - хрупкава обвивка от булгур и месо, отвътре - ароматна плънка с подправки, лук и понякога ядки. Това е едно от най-обичаните ястия в Сирия, Ливан и цялата левантинска кухня. И
Има рецепти, които човек прави веднъж… просто за да знае какво е преживял. Тамалес са точно такива. Преди време попаднах на видео на Villa Cocina, в което се правят класически Tamales. Гледах, гледах… и си казах: „Е, това не изглежда чак толкова страшно.“ Голяма грешка. Защото тамалес не са просто
Има ястия, които не се нуждаят от месо, за да бъдат велики. Капоната е точно такова. Италианците биха казали, че това е „кухнята на слънцето“ - патладжан, домати, маслини, каперси и щедро количество зехтин, които заедно създават нещо магическо. Това е типично сицилианско ястие, родено в пристанищата на острова. Там,
Има ястия, които не блестят с екзотични подправки, нито с модерни техники. Те просто са… утешителни. Овчарският пай е точно такъв. От онези ястия, които се правят в дъждовен ден, когато навън е студено, а вкъщи мирише на масло, печено месо и картофи. Британците са майстори на подобни рецепти. Простички
